Потребителски рейтинг: 0 / 5

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

T-35 е съветски многокуполен тежък танк използван в периода преди и в началото на Втората Световна Война. Това е единственият в света серийно произвеждан танк с пет купола. Произведен е в ограничен брой (ок. 60) и така и не добива популярност поради ниската си скорост, лошото вътрешно разположение и честите дефекти. Разполагал е с три оръдия - 1 х 76.5 мм. и 2 х 45 мм., както и с шест картечници 7.62 мм. Приложението му е било да извършва пробиви във вражески позиции.

 

Концепцията за многокуполен танк е била доста популярна в Европа в периода 1920 - 1930 г. Великобритания, Франция и Германия са разработвали също свои прототипи. Има теории, че конструкцията на Т-35 е заимствана, или вдъхновена от британския прототип Vickers A1E1 Independent, построен през 1926 г. в един екземпляр.

През юли 1930 г. е готов първият прототип наречен T-32, който имал сериозни проблеми с трансмисията и затова е решено да се изготви втори прототип, който е усъвършенстван. Използвани са максимално компоненти от трикуполния Т-28 като двигател, трансмисия, главен и малки куполи. Предната броня е сглобена чрез заваряване и нитоване и е с дебелина 30 мм. Бронята на купола и страничната броня са 20 мм., а страничните престилки са 10 мм.

През 1932 г. е завършен нов прототип, носещ вече името Т-35-1, с тегло 45 тона и максимална скорост по шосе 30 км/ч. В началото на 1933 г. е завършен и втори прототип Т-35-2, който е с нов двигател и други дребни подобрения. Серийното производство и доставка за армията започва през 1933 г. и продължава до 1939 г. Поради сложността на конструкцията и високата цена, за този период са построени само 61 танка. През периода на производството постоянно са правени подобрения, но въпреки това танкът, макар и добре въоръжен има недостатъчна бронева защита, а също така и голямо тегло водещо до постоянни проблеми с трансмисията и ниска скорост.

Главният купол е имал електро-механично трискоростно задвижване, с възможност и за ръчно задвижване в случай на отказ на основното. Оръдието на главния купол е 76.2 мм. КТ-28, с ъгли по вертикала -7° до +23°. Системата за контрол на огъня се състояла от телескопичен директен прицел и перископен прицел.Боекомплектът се е състоял от 48 фугасни и 48 шрапнелни снаряда.

Допълнителните две оръдия са 45 мм. 20-К, със скорострелност 7 - 12 изстрела в минута. Боекомплектът за двете оръдия общо е бил 113 бронебойни и 113 осколочно-фугасни снаряда.

Танкът е разполагал с 6 х 7.62 мм картечници ДТ и боекомплект от 10080 патрона в 160 барабанни пълнителя по 63 патрона всеки. Картечниците са били разположени: две в двете малки оръдейни кули сдвоени с оръдието, две в главната кула - отпред и отзад  и две в двете картечни кули.

Танковете са задвижвани от бензинов четиритактов, 12 цилиндров, V-образен авиационен двигател с водно охлаждане М17, който е подобрено лицензно копие на BMW VI. В първите серии двигателят е имал мощност 400 к.с., а по-късно е форсиран до 580 к.с. Скоростната кутия е имала четири предни и една задна скорости.

Екипажът се е състоял от 10 човека - 3 в главната кула (командир, стрелец, радист), по двама в другите две оръдейни кули (мерач и стрелец), по един в двете картечни кули и в предната част между веригите - един механик - водач.

Днес е известен само един оцелял екземпляр, който се намира в Танков музей Кубинка в Русия.

Вход

Моят профил

Статистика

View My Stats